Програма за недопускане на икономичска криза в България

Основни моменти:

 1. Причини за кризата в банковия сектор

2. Последици от кризата в банките, ако не се предприемат адекватни действия

3. Какво не трябва да се прави за предотвратяване на банковата криза?

4. Какво трябва да направи всеки от нас за да се спасим от кризата?

*****

1.Причини за кризата в банковия сектор - желание за бърза печелба.

През последните 6 г. банковият пазар се развиваше много динамично и банкови капитали се наливаха в България. Той се превърна във водещ и ключов фактор за развитието на икономиката на страната ни. Чуждестранни банки, заслепени от възможностите за огромни печалби, се предовериха на множество фирми и граждани, които нямат достатъчни  доходи за да изплащат кредитите си. Стигна се дотам, че започнаха да вярват на тетрадки с обороти и разходи и на формални бележки за заплатите на служителите.

Печалбата и доверието е причината банките да дадат заеми на българските граждани и фирми. Те инвестираха в изграждането на това доверие, но водени от желанието за бърза печалба, постепенно започнаха да занижават условията при отпускане на кредити. Никакъв контрол и законодателство не можа да ги ограничи и се допусна отпускането на множество кредити на фирми и граждани, които нямат съответния доход, гарантирщ бъдещото изплащане.

Всичко това в един момент започва да се руши, защото тези граждани и фирми, на които банките са се предоверили започнаха да срещат затруднения в плащанията си по кредитни карти и заеми. Когато тези затруднения станат масови, банковия сектор изпада в криза.

2.Последици от кризата в банките, ако не се предприемат адекватни действия

-Банките не вярват на българските фирми и граждани

Банките в състояние на криза, решават да се спасяват, като поставят невъзможни условия при които да кредитират. Те оценяват ситуацията в България като рискова и отиват в другата крайност – вече не вярват в българските фирми и граждани.

- Българските фирми и граждани не вярват на банките

А)        Всеки един от нас, гражданите е вярвал в своите възможности при решението си да ипотекира имот, вярвал е и в банката, че ще получи разбиране при евентуални затруднения в плащането. В момента когато всички сме в затруднение, банките не ни помагат и не ни разбират. За тях е важно само едно - че не  изпълняваме договора. В един момент ние разбрахме, че за банката ние не сме дългосрочен клиент, който тя иска да запази, а просто един неизряден платец. С това отношение на неуважение към своите клиенти, банките допуснаха хората да загубят доверието си в тях.

Б)            Фирмите очакват кредитиране за осъществяването на техните инвестиционни проекти, но в един момент банките решиха, че изведнъж положението е станало много рисково и спират да  кредитират. Те са убедени в това, независимо от  индидивуалния потенциал на проекта и какво икономическо и социално значение би имал той. По този начин се спира инвестирането в България. Това от своя страна довежда и до недоверие от страна на компании и стопира желанието им да развиват бизнеса си, а по този начин стопират и  развитието на икономиката на страната.

В)            Фирмите разчитат на банките не само за развитие на бизнеса си, но  и от подкрепа когато са в затруднено положение. Точно в този момент банката показва ясно и категорично, че не се интересува от проблемите на своите клиенти и не желае да търси решение заедно с тях. Единствен приоритет за нея е да получава ежемесечните вноски от клиентите си, а ако тези суми не се преведат - да се преминава към принудителна продажба на собственост.

- Отстраняване на губещи инвестиции

Сега банките предприеха политика да cпечелят българина, като му предлагат висока лихва за да  вложи спестяванията си, но това далеч не е достатъчно да стабилизира икономиката и да укрепи банката като финансова институция. Когато политиката се прави само в едната посока т.е. преследва се чисто финансовата изгода, няма как да се получи необходимият ефект. Постепенно банките ще отчетат, че повечето техни клиенти теглят парите си  и ще предпочетат да не внасят в тях своите спестявания. На пазара ще се появят конкурентни институции, предлагащи кредити при далеч по-изгодни и гъвкави условия. С  времето масовите влогове и кредити от банките ще изчезнат дотолкова, че ще се превърнат в  обикновени обслужващи сферата на разплащанията институции.

- Отстраняване на губещи инвестиции

Световната финансова криза може да ускори проявлението на някои позитивни процеси, като отстрани губещите инвестиции, финансирани от банките в условията на рекордно ниски лихвени нива и силно улеснен достъп до кредит.

- Отстраняване на банки, заслепени от желанието за печалба на всяка цена

По този начин финансовата криза ще накаже финансовите институции, поели неразумни рискове с цел реализирането на по-високи печалби. Банките, инвестирали най-активно във високорискови финансови инструменти, са сред застрашените от изпадане в ликвидна криза и евентуално последващо поглъщане от свои конкуренти.

- Свиване на потреблението и инвестиционните намерения на граждани и фирми.

Острият недостиг на ликвидни парични средства води до повишаване на лихвите.  Високите лихви свиват икономическата активност на домакинствата и фирмите, като това ще се отрази в забавяне на общоикономическия ръст. Повишаването на лихвите по депозитите няма да увеличи нарастването на този дял в банките, защото е налице постоянен спад на доверието към тези финансови институции.

- Рецесия на българската икономика

Масовите съкращения на работници, фалити на фирми, понижаване на работните заплати, липсата на инвестиции неизбежно ще ни доведе до рецесия на българската икономика.

- Загуба на предприемаческия дух

Когато се стигне до масови фалити на фирми, които години наред са изграждали своя бизнес, това няма как да стимулира други хора да стартира нов. Само успешни фирми могат да стимулират хората да рискуват и да вярват, че и те могат да се развиват сами. Инициативността и желанието за инвестиране са основна част в развитието на икономиката.  Когато ги загубим, когато загубим този предприемачески дух, ние се връщаме години назад и трудно може нещо ново да накара хората отново да започнат да рискуват и предприемат нови бизнес начинания.

3. Какво не трябва да се прави за предотвратяване на банковата криза?

- Европейската централна банка, БНБ, правителството не трябва да предоставят ликвидност на банките.

Нито Европейската централна банка, нито БНБ или правителството могат да помогнат на банките, независимо от това колко пари ще налеят в тях под каквато и да била форма. Отпускането на средства в банковия сектор под форма на „оздравителни” планове е грешен ход, той не е решение на проблема. Сумите, колкото и да са големи няма как да компенсират спадащото доверие на гражданите към банките и съпроводеното от това изтегляне на пари от тях! Именно затова и предприетите мерки досега не дават и няма да дадат резултат!

- Правителството не трябва да налива средства в предприятия със затруднение.

Предприятията трябва сами да се справят с проблемите си, като осново предоговорят отношенията си с обслужващите ги банки. Държавата не трябва да ги изкупува, независимо от тяхното важно и ключово значение за страната или определен регион.

4.Какво трябва да направи всеки от нас, за да се спасим от кризата?

Българската финансова система засега изглежда стабилна, но това няма как да продължи дълго, ако спешно не се предприемат мерки, които да не допуснат задълбочаването на кризата и преминаването и към рецесия.

- Правителството трябва да стимулира българския бизнес да продължи да инвестира.

Инвестициите са водещ фактор за развитието на националната икономика. При условие, че банките не подкрепят нови инвестиционни проекти, правителството трябва да продължва да дава пример, с  отпускането на средства в Българска банка за развитие за стимулиране на инвестиции на българските фирми. Тяхната цел трябва да бъде да се рефинансират кредити от другите банки и отпуска суми за инвестиции. Кредитите да се разрешават само за разумни инвестиционни проекти. Това обаче не бива да означава недоверие към всеки кредитоискател. Разумните инвестиции ще донесат печалба и на клиента, и на банката.  Инвестирането трябва да продължи и това е ключът за излизане от кризата

За съжаление единствената държавна банка за развитие- ББР няма клонова мрежа в страната и съответно капацитет да обслужи всички фирми и граждани. Решението е правителството да закупи чуждестранна банка с широка клонова мрежа в страната, за да може правилно да проведе политиката си за продължаване на икономическия ръст.

Предоставянето на средствата на чужди банки и използването им като посредници за отпускане, рефинансиране няма да доведе до желания краен резултат, защото те ще бъдат ръководени от вътрешните си правила за отпускане!

- БНБ трябва да осъществява строг надзор върху банките и ако някоя банка не изпълнява законовите изисквания веднага да се отнема лиценза.

Особено в състояние на световна финансова криза, банките търсят тяхното спасение, но това не трябва да означава, че БНБ ще трябва да прави компромиси с тях.

- Фирмите трябва да се опитат да предоговорят вноските си по кредит, като се отчетат взаимно изгодните варианти.

Ние, клиентите сме готови първи да започнем диалог и имаме нужда да променим условията на кредитите ни. Банките трябва да осъзнаят факта, че ще е необходимо и те да направят компромиси. Само по този начин, чрез съвместен диалог може да се намери успешно решение за противодействие на финансовата криза. Предоговарянето на кредитните вноски няма да е губещо за банките. Напротив, изявявайки желание за разговор, те ще запазят уважението и доверието на хората. Желанието за диалог е доказателство за разумна и трезва оценка на ситуацията от страна на финансовите институции.

Притеснени от задаващата се рецесия, банките взеха решение да спрат кредитирането, за да намалят евентуалните си загуби. Нещо повече – те отказват да се отзоват на предложенията на клиентите си за преразглеждане на условията на кредитите. Подобно „късогледство” е повече от грешно, защото кризата ще застраши не само самите банки, но и техните платци. Те трябва да разберат ясно – хората не могат да плащат на банките при тези непосилни условия. Плащанията трябва да спрат сега, докато гражданите имат средства да погасят вноските си. После ще бъде твърде късно. Необходим е нов прочит на договорните условия, защото и самата ситуация коренно се промени. В този смисъл отказът за плащане не е бойкот, той е по-скоро покана за диалог. Ако подобен сигнал не бъде прочетен правилно, кризата ще се стовари върху всички с цялата си сила. При един разумен анализ на всеки конкретен бизнес в светлината на новата икономическа ситуация, няма как да не се стигне до успешно за двете страни решение. Целта на всички ни е да печелим. Значи не би имало проблем да обединим усилията си. Нужно е обаче адекватно и гъвкаво поведение, желание за компромис и разбиране на другия.  Затова ако се наложи да отказваме плащане на банките, ние всъщност им даваме знак за диалог.

- Банките трябва да градят доверие с клиентите си.

Банките не разбират, че веднъж доверили се на фирмите, трябва да бъдат постоянни в политиката си. Когато се отнасят с клиентите си като с равноправни партньори, ще могат да очакват насреща също уважение и разбиране. Доверието е двустранен процес и се гради много трудно. Нужно е финансовите институции да се интересуват от бизнеса на своите клиенти, да следят развитието му. Както и да наблюдават как се отразява кризата върху конкретната компания. По този начин те ще могат да предложат навременната си помощ и тя би била искрена, защото всъщност банките ще защитават собствените си инвестиции. Това наред с другото, ще затвърди реномето им на надежден партньор и ще върне доверието в тях. Именно защото застават зад клиентите си в труден момент. Още със стъпването си в конкретна банка, клиентът демонстрира предпочитанието и доверието си в нея. Тя от своя страна може да докаже това доверие тъкмо в условия на криза, когато са застрашени финансите на хората. В резултат връзката клиент-банка се заздравява и много по-трудно би била застрашена от външни фактори.

- Банките трябва да продължат да кредитират при условията с които кредитираха до скоро.

Кредитирането трябва да продължи, защото когато една фирма получи кредит и се издължи на партньорите си, тогава другата фирма получава средства и се разплаща към трети лица и така постепенно бизнеса ще си дойде на мястото, като намалее високата междуфирмена задлъжнялост.

Ако кредитирането продължи да бъде силно ограничено, няма как фирмите да се издължат едни към други именно сега и недостига от парични средства ще започне все повече и повече да се увеличава. След това неминуемо ще се стигне до фалити на фирми, което ще задълбочи кризата. Масовите фалити на фирми няма да спомогнат за погасяване на задълженията към никого.

Именно стабилните банки в този момент трябва да продължат да кредитират и да обърнат още по-голямо внимание върху изграждането на доверието, а не също да се свият и да решат да не предприемат никакви рискове.

- Фирмите трябва да продължат да създават нови идеи и проекти

За да продължи икономическия ръст, трябва да продължим да създаваме нови продукти и услуги, ние трябва да сме двигателя на икономиката, трябва да продължим да инвестираме. Няма защо да вярваме на банките, че моментът не е подходящ. За една градивна, полезна идея винаги има място в обществото.

- Фирмите да продължат да създават все по-ефективно управление на собствения си бизнес

Фирмите трябва да направят задълбочени анализи относно ефективността на бизнеса и на персонала. След правилна им преценка предпремането на правилни действия е от голямо значение.

- Фирмите да проявят повече търпимост към своите длъжници и търсенсе на взаимоизгодни решения и начини наплащане.

Забавените плащания са масово явление и фирмите трябва да прояват търпимост и гъвкавост към своите партньори в търсене на взаимозигодни начини на плащане. Използването на силови методи само ще влоши ситуацията в страната и няма да помогне за излизане от кризата.

- Полицията трябва да защитава българските граждани

В състояние на криза междуличностните отношение се обтягат и напрежението в обществото расте. Ние всички разчитаме на органите на реда да ни закрилят от пресдтъпността, но ние също трябва да им покажем нашата подкрепа.